Гергьовден е – вижте традициите и обичаите
6 май е прочут като Гергьовден (наричан още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден) и е измежду най-почитаните български пролетни празници*. В някои национални песни се споделя, че е „ по-личен и от Великден ”.
На този ден православната черква празнува великомъченик св. Георги Победоносец. Той е патрон на българската армия, затова 6 май е уважаван като Ден на храбростта и българската армия и е формален празник за страната ни.
By Orlovic – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2085092
Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си качества бил почетен с боен чин трибун. Светецът ревниво проповядвал християнската религия и по тази причина бил затворен в тюрма и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил дракон, който опустошавал покрайнината, владеел водите и всеки ден желал човешка жертва, с цел да ги пусне на хората. Когато пристигнал ред на царската щерка, св. Георги умъртвил змея с копието си и по този начин я избавил. Заради това светецът се уважава като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният дракон се гърчи в краката му.*
Св. Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е обвързвано с доста и разнородни обреди и традиции, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
Коленето на агне в чест на свети Георги е наложително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, с цел да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището у дома, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките вършат кръстен знак по челата и бузите на децата, с цел да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, с цел да се отпъдят магиите и заболяванията от вкъщи.
Гергьовското агне постоянно се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „ да се въдят овцете като мравки ” или се хвърлят в реката „ да тече млякото като вода ”. По остаряла традиция кожата на агнето би трябвало да се подари на църковното настоятелство.*
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в цялостно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца ”.*
Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната софра нормално е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън. Трапезата е съпроводена с песни, музика, танци, устройват се битки и надпревари.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които наложително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкоз по-високи ще пораснат посевите.
Снимка: Архитектурно-етнографски комплекс „ Етър “
На Гергьовден момите извършват обичая напяване на китки или пръстени, посредством който гадаели за бъдещата си сватба.
Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с наслада. Според национална поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица ”. С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата ”.*
На този ден православната черква празнува великомъченик св. Георги Победоносец. Той е патрон на българската армия, затова 6 май е уважаван като Ден на храбростта и българската армия и е формален празник за страната ни.
By Orlovic – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2085092
Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си качества бил почетен с боен чин трибун. Светецът ревниво проповядвал християнската религия и по тази причина бил затворен в тюрма и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил дракон, който опустошавал покрайнината, владеел водите и всеки ден желал човешка жертва, с цел да ги пусне на хората. Когато пристигнал ред на царската щерка, св. Георги умъртвил змея с копието си и по този начин я избавил. Заради това светецът се уважава като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният дракон се гърчи в краката му.*
Св. Георги е един от най-почитаните светци у нас. Покровител е на овчарите, нивите, стадата и растителността. Отбелязването на Гергьовден е обвързвано с доста и разнородни обреди и традиции, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, дами, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които вършат венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се поставят и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има бит рано заран всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да порастват косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден стартира лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите издояват обредно първото мляко в котле, украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на родственици.
Коленето на агне в чест на свети Георги е наложително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, с цел да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището у дома, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките вършат кръстен знак по челата и бузите на децата, с цел да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, с цел да се отпъдят магиите и заболяванията от вкъщи.
Гергьовското агне постоянно се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „ да се въдят овцете като мравки ” или се хвърлят в реката „ да тече млякото като вода ”. По остаряла традиция кожата на агнето би трябвало да се подари на църковното настоятелство.*
За празника се подготвят и специфични обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в цялостно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато шупва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца ”.*
Гергьовските хлябове са огромни, кръгли, украсени от горната страна с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, пастир, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната софра нормално е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, с изключение на печеното агне и хлябовете, се подреждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, свеж чесън. Трапезата е съпроводена с песни, музика, танци, устройват се битки и надпревари.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които наложително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкоз по-високи ще пораснат посевите.
Снимка: Архитектурно-етнографски комплекс „ Етър “
На Гергьовден момите извършват обичая напяване на китки или пръстени, посредством който гадаели за бъдещата си сватба.
Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с наслада. Според национална поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица ”. С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата ”.*
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ